Еманципирана библиотека: Вторият пол, Симон дьо Бовоар

Аз просто съм влюбена в Симон дьо Бовоар! Влюбена съм в ума ѝ. През цялото време докато четях „Вторият пол“ не спирах да се възхищавам на този свръхчовешки интелект и начетеност. Когато порасна, искам да стана Симон дьо Бовоар, заключих. Всичко около тази жена ме очарова – думите ѝ, живота ѝ, ума ѝ.

За „Вторият пол“ се е изговорило и написало много и някак си ми се струва, че все не е достатъчно. Не знам дали силите ще ми позволят да допринеса нещо към дискурса, но просто не мога да не говоря за нея. Книгата ме промени. Ако преди нея оптимистично и по младежки наивно вярвах, че бъдещето неизменно предполага равенство между половете, че с усилията си ще го постигнем, то „Вторият пол“ сякаш ме свали на земята. Симон дьо Бовоар прави задълбочено изследване върху проблема с неравенството, позовавайки се на факти и разглеждайки го от всичките му страни – биологически, физиологични, исторически, социални, културни.  Никога не съм се лъгала, че сме постигнали равенство, както често съм чувала да се твърди. Но знаех, че сме постигнали много, поне в голяма част от света – право на глас, на собственост, на аборт и контрацепция, на шофьорска книжка, на образование, на упражняване на желаната професия, на участие в политическия и обществен живот. И именно тези постижения ми вдъхваха оптимизъм. Бовоар обаче ме накара да осъзная, че проблемът е толкова дълбок, с корени на места, където изобщо не съм предполагала, че ги има, проблем от зората на човечеството, абсолютният първичен проблем.

Частта, в която Бовоар посочва примери от литературата, разглеждайки по-конкретно творчеството на Монтерлан, Лорънс, Клодел, Бретон и Стендал, също много силно ми въздейства. Аз мисля, че повече няма да мога да прочета художесвен текст по същия начин. Като човек учил филология и писал курсова работа на тема феминизъм и проблеми на половото неравенство в „Гордост и предразсъдъци“, винаги съм признавала ролята на литературата. Тя от една страна отразява реалността, а от друга я създава. Симон дьо Бовоар показва как на пръв поглед може би невинни творби затвърждават статуквото. Защо това е важно? Независимо дали четем за наслада, за да обогатим знанията си или по някаква друга причина, ние имаме склонност един вид да вярваме на книгите. Особено на класиките. И ако в поезията и прозата жените са обект, ако са хитруши, интригантки, ако са глупави и повърхностни и трябва да бъдат научени, ако трябва да бъдат спасени, ако са нисши, то явно такива са и извън книгите. И не защото това е факт, който наблюдателните писатели просто изтъкват, а защото ние избираме да ги видим по този начин.

Ако сте изчели достатъчно класики, то най-вероятно сте забелязали сексизма в тях. Мен този сексизъм често ме е смущавал. Винаги обаче съм си казвала, че просто времената са били такива. Бовоар ме накара да осъзная, че това не е вярно. Времената се менят, а жената си остава Другия. И литературата го затвърждава.

Всяка следваща книга, която съм изчела след „Вторият пол“, съм я чела с други очи. Би ми било интересно да се направи подобно изследване и върху други автори – върху големите класици, върху по-съвременните автори, върху американски и източни автори, както и върху български.

Във втория том, наречен „Преживеният опит“ Бовоар посочва живи примери от живота и ежедневието на жената – от детството и юношеството, първия цикъл, първия полов акт, брака, майчинството и зрелостта, влюбването и отношенията със семейството. Някои примери са толкова универсални, че сякаш са се случили на всяко момиче и всяка жена, други са частни и любопитни, но със сигурност допринасят за по-доброто разбиране на ситуацията.  Интересно е как много от проблемите, за които Бовоар говори, като например забраната за аборт и контролираната бременност във Франция, вече са разрешени. Рядко осъзнаваме колко различно е било дори в близкото минало. Въпреки това имам усещането, че положението на жената не се е променило особено много – тя си остава обект, все още е Другия, все още е мистифицирана, обожествявана, слаба, пренебрегвана. Излъчваща сексапил, но същевременно и невинност, майка, но и любовница, куртизанка и девица, богиня и робиня. Такава каквато мъжът иска да я види. И все още е тъжно как много жени с гордост прегръщат тази роля.

Please follow and like us:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *